General

“Става дума за конкурс, в който всеки занимаващ се с наука може да излезе пред публика и да разкаже за любимата си научна тема за три минути …”. Днес, вече шест години по-късно все още си спомням този си разговор с (тогава, все още) PR-а на Британски съвет България Любов Костова. В този разговор, между щандовете на едно изложение в Интер Експо Център, тя ми открехна вратата към едно от най-невероятните, вдъхновяващи и пристрастяващи изживявания в живота ми – FameLab.

Да излезеш пред хора и да говориш за наука три минути? Да си призная, дори и тогава не успях да си го представя. В съзнанието ми изникна картина, като от групова терапия: “Здравейте, казвам се Божидар и съм пристрастен…”. Представих си точно това – малка стая с десетина отегчени зрители, същевременно и участници, наредени в кръг – сюжет на някое безименно регионално състезание, познати ми още като ученик. Монотонна скука, завършваща с грамоти от цветни листчета. Изобщо не подозирах, че няколко месеца по-късно ще се озова на голямата сцена в НАТФИЗ, през почти пълна зала с публика, заобиколен от камери и прожектори.

Е, първото ми участие не се увенча с успех (но честно казано тогава бях все още пресен първокурсник в Химическия факултет на СУ). Успехът беше, че имах възможност да се явя отново. Че дори и трети път. И трябва да ви кажа, че всеки път чувството да излезеш на сцената е все по-незабравимо, защото знаеш че си станал по-добър, знаеш че вече не се притесняваш да погледнеш публиката в очите. Тя е твоя! И ако си добър можеш да я отведеш където пожелаеш – в затънтените кътчета на Вселената, в търсене на тъмната материя, или в свят, побиращ се на главичката на карфица – вълшебното царство на нанотехнологиите. Но дори и това не е най-ценното. Най-ценното са хората! Десетките, не, всъщност над сто (106, лично ги броих) приятелства, които си завързал на кастинга за FameLab, на майсторския клас, зад кулисите по време на големия финал на конкурса или на някое шоу, направено от феймлабъри, на снимки в телевизията, на фестивала на науката или на кое да е от страхотните места, на което ме отведе “Лаборатория за слава”. Хора, запалени по науката, невероятна атмосфера и научни майтапи, пред които историите със Шелдън Купър приличат на ежедневие.

Да! Определено! Здравейте, казвам се Божидар и наистина съм пристрастен! Пристрастен към “Лаборатория за слава”!

Едва ли нещо, което носи чак толкова много забавление може да е полезно. Няма да крия, че може би за моите преподаватели FameLab ще остане нещо детско и напълно странично за тях. Най-вероятно, защото когато участвахме в първото издание и аз, и бъдещият победител на 2010 Христо Колев бяхме все още първокурсници. Или пък защото, когато спечели през 2009 Анета Йовчева беше второкурсник. Е, има и своите ползи – може би след като си излязъл на сцената пред стотина човека, да излезеш на научна конференция пред двадесет вече не ти се вижда толкова страшно. Или пък, щом вече си давал интервю през телевизията, можеш спокойно да се изправиш пред онзи заблуден телевизионен екип, търсещ интересни кадри в Химическия факултет, пред който колегите ти са се разбягали панически. И ако си говорил за това защо се бавят водородните автомобили, защо пък да не го и напишеш, за някое списание за популярна наука или пък за вестник, а можеш да направиш и запис за радиото – така или иначе хонорарите са добре дошли, а семестриалната такса няма да се плати сама. За последните пет години дори и аз вярвах, че тези ми занимания са нещо странично. Едно забавно хоби, с което да отдъхнеш от лекции, изпити и кръжочната работа в лабораторията. И едва сега, когато вече навлизам в сериозната наука си давам сметка колко много съм грешал.

Когато миналата година кандидатствах за отворената позиция в една от най-добрите групи по тънки филми в един от най-големите изследователски комплекси в Швеция, лабораторията “Ангстрьом”, дори и не подозирах колко ще ми помогнат уменията от FameLab. “Можете ли да направите кратка презентация за първата си публикация? В рамките на 10 минути?” – гласеше писмото. Шегувате ли се – правил съм го и за три! Ако не можеш да представиш нещо с прости думи, значи не го разбираш! Представа си нямате колко ключово се оказа това за интервюто ми. Защото в един идеален свят само по себе си това, че си публикувал нещо в научно списание, може би говори, че си добър учен, но в този свят хората, които плащат за наука вече не задължително са учени и не са длъжни да разбират за какво им говориш. В този свят едни от най-редовните посетители на лабораторията ти са децата от близкото начално училище, които трябва не само да посрещнеш с широка усмивка, но и да се постараеш да задържиш интереса им (не забравяй, че те са бъдещите кандидат-студенти). В този свят на защитата на дисертацията ти може да дойде всеки, дори и екип от местните вестник или телевизия, защото все пак заплатата ти на учен се плаща от шведския данъкоплатец. В този свят изразът “комуникатор на науката” е официална професия и част от длъжностната характеристика на всеки изследовател. Защото в един свят, в който хората знаят, че науката е навсякъде, ученият е публична фигура.

Именно в този свят попаднах сега. И след “Лаборатория за слава” днес се чувствам невероятно комфортно в него. Дори и в края на краищата да смятах, че така и не спечелих този конкурс. След три поредни години с три кастинга и един финал така и не взех мечтаната статуетка, нито пък отидох във Великобритания на международния финал. И днес дори не мога да повярвам, че някога съм се чувствал разочарован заради това. Защото аз всъщност спечелих! Много приятелства, незабравими мигове и безценен опит, който е не по-важен за кариерата ми от самите познания, които получих в Химическия факултет на СУ. Спечелих възможността да израстна като комуникатор на науката, докато израствах като учен. И не бих заменил това и за всичките статуетки на света.

Още веднъж здравейте, казвам се Божидар. Все още съм пристрастен, към науката и към “Лаборатория за слава”, но съм и победител!

________________________________________

Божидар Стефанов понастоящем е докторант по нанотехнологии в Университета Упсала, Швеция. Завършил е Компютърна химия в СУ “Кл. Охридски”. Участвал е в конкурса “Млади таланти” на МОМН и “Лаборатория за слава FameLab”. Един от най-успешните млади комуникатори на науката в България, Божидар е водил Cafe Scientifique у нас, участвал е в шоута като “Науката в приказките”, правил е “Вечер на химията” в СУ, демонстрации в Националния политехнически музей, и е една от звездите на Софийския фестивал на науката. Снимал се е в предаването на БНТ “Красива наука”, чест научен гост е в шоуто на Ути Бъчваров, давал е интервюта за много медии, правил е радиорепортажи и е писал статии за масови вестници и списания.